Издателска къща ХЕРМЕС“ представя ИЗНЕВЯРАТА  от Демиан Букай обем: 256 стр. Цена: 15,95 лв. ISBN 978-954-26-2182-9 Превод

Издателска къща „ ХЕРМЕС “

п редставя

ИЗНЕВЯРАТА  

от Демиан Букай

размер: 256 стр.

Цена: 15,95 лева

ISBN 978-954-26-2182-9

Превод Светослава Славчева – Бонева

Нов метод в проучването на сантименталните взаимоотношения, доверието в двойката и упованията от любовта

Очаквайте на 04 октомври!

За създателя

Демиан Букай е психиатър и психотерапевт. Специалист е по гещалттерапия, само че е минал образование и в други лечебни практики. Работи като терапевт съветник на възрастни, двойки и фамилии. Освен това се занимава с онлайн съвещания, помагайки по този метод на пациентите си от разнообразни страни. Води семинари в цяла Латинска Америка. Сътрудничи на испанското списание „ Менте сана “. На българския пазар е прочут с книгите си „ Погледни още веднъж “,  „ Родители и деца “, на която е съавтор с Хорхе Букай, и „ Наръчник за двойки “.  В своята работа насочва вниманието ни към киното и литературата като лечебно средство.

За книгата  

Всеки от нас може да се изкуши да изневери на колегата си, както е допустимо и ние самите да станем рогоносци. Свикнали сме да гледаме на изневярата като на покруса, като на най-унизителното и непростимо изменничество. Но дали всички изневери са идентични? Каква е действителната цена, която се постанова двойката да заплати след измяната? И толкоз ли е съществено действието, че постоянно да води до раздробяване на фамилията и връзките?

В тази провокативна книга психотерапевтът Демиан Букай изследва изневярата в актуалния свят. От рецензия към многовековната доктрина за верността до пояснение на биологичните и обществените фактори, обуславящи изневярата, създателят предлага нов взор към този комплициран проблем. Резултатът е покана да го приемем с същинските му контури: нито като фриволна игра без последици, нито като провинение, което във всички случаи води до трагични последици. А като предизвикателство, през което двойката би трябвало да премине, взимайки решения съгласно личната си визия за взаимно бъдеще.

Откъс

***

За да разсъждаваме за верността (и още повече за противоположността й – изневярата), се изисква кураж. Човек постоянно рискува да бъде жигосан съгласно мнението си като нравоучител и страхливец или пък да попадне в другата прекаленост и да бъде разгласен за аморален и необмислен.

Емоциите, които тази тематика провокира, са мощни, а яростта на тези, които се почувстват наранени, настоятелно зове за присъда.

Обичайно не реагираме невъзмутимо, когато става дума за изневярата. И сме склонни да изричаме безапелационни изказвания, като:
Това е нещо непростимо. Няма връщане обратно. Изневерилият е неприятен човек. Изневерилият един път постоянно повтаря. Човек търси на открито това, което няма у дома. Този, който прости, няма достолепие.
Тези и доста други недвусмислени мнения кръжат към нас, когато заговорим по този въпрос.

Откакто започнах да мисля, проучвам и след това да приказвам за изневярата, си получих великодушната порция обвинявания и хули. И то без да съм заел отявлено скандална позиция, беше задоволително единствено да слага под подозрение някои хипотези, свързани с тази тематика. Обвиненията и обидите пристигнаха от отсрещната страна на масата по време на вечеря с познати, от публиката по време на конференции, директно засягащи или леко докосващи тематиката, и несъмнено, от обществените мрежи…

Разбирам го.

Логично е да е по този начин. Верността сред двама души (засега разбирана просто като полова моногамия или ексклузивност) съставлява една от главните полезности, към които е построена, най-малко в нашата съвременна западна просвета, самата концепция за това какво е връзка. Поради тази причина тя е показана като нещо неприкосновено, свещено, което даже не може да бъде подложено на полемика.

Какво ще посеем, в случай че се осмелим да се усъмним в тази основополагаща полезност?